Оптимални нива за употреба на Йод за съвършенно здраве или какво е това истински йоден дефицит.

                       Проф. д-р Гай Aбрахам- лекар ендокринолог- UCLA, САЩ

Смята се, че йодът като етерен елемент и неговата елементна форма са необходими само за синтезата на тироидния хормон тироксин (Т4) и (Т3). Препоръчителната дневна доза йод в Северна Америка и Западна Европа варира от 150 до 300 микрограма. Препоръчваните дози са избрани само за предотвратяване и лечение на ендемична гуша и хипотиреоидизъм. Разглеждайки важността на този елемент, авторите на препоръките не са го изследвали напълно и най-изненадващо е, че все още не са направени проучвания, които да отговорят на много важен въпрос: „Дали йодът е необходим само за храненето на щитовидната жлеза?“ Може би йодът е необходим за много други цели в нашето тяло и какви са настоящите нива на йоден прием. Щитовидната жлеза активно консумира йод от артериалната кръв, където постъпва (ако се доставя) чрез храна и въздух. Артериалната кръв е подхранващ транспорт за всички органи и тъкани. По естествен начин йодът навлиза в клетките на тези органи и тъкани. Каква роля има йода в този случай- не отговаря нито едно съвременно изследване!

• този въпрос изглежда изкуствено се прикрива. Също така, никой не дешифрира Препоръчителната Диетична Доза ПДД на Световната Здравна Организация- СЗО/RDA (WHO).

Съответства ли ПДД на цялостната нужда на организма, и ако не, защо? Да започнем с това като кажем, че до 40-те години на XX век, всеки клиничен лекар в САЩ използва йод и негови соли за широк спектър от клинични състояния. Лекувани са всички възможни патологии: парализа, хорея, фистула, глухота, изкривяване на гръбначния стълб, сифилис, туберкулоза, изгаряния, подагра, астма, язва, бронхит, хипо- /хипер- тиреоидизъм, хронично отравяне, ангина пекторис, атеросклероза, аневризма… и много др. С невероятни резултати! Без нито един случай на отравяне… В тези времена лекарите са били истински изследователи, доверявайки се на собствени наблюдения, интуиция и клиничен опит. Никой не се съмнява в главното, че елементният нерадиоактивен йод е безопасно универсално лекарство. Обхватът на дневния прием при различни състояния варира от 12.5 милиграма до 5 грама, което е немислимо за съвременната медицинска общност, избягваща йода като проказа.

Кой и как уби Йода и йодотерапията?

Отлично синхронизираните по време публикации започват от 1948 год. Без да разбират множеството йодни съединения (много от които са наистина токсични!), псевдоекспертите-господата Волф и Чайков (Синдром на Wolff and Chaikoff), разчитайки на съмнителни изводи, публично обявиха, че администрирането на повече от 300 микрограма йод е прекалено и потенциално вредно, пренебрегвайки огромния опит на предшествениците. За позор и глупост на медицинската професия- американските лекари безкритично приемат фалшификата на Волф и Чайкоф, което довежда до мораториум клиничното използване на елементният нерадиоактивен йод в ефективни количества. Това, което не са могли да направят оръжията на нацистите във Втората Световна Война е направено от ръцете на двамата мъже.

Щетите нанесени на човечеството в тази война не са нищо в сравнение с щетите причинени от двамата учени биолози. Следващите години са не по-малко интензивни от гледна точка на дискредитиране на йода и нагнетяване на йодофобия сред населението и лекарите.

Кратка хронология на събитията.

1949. Stanley разширява фалшивия ефект на Wolff и Chaikov, наблюдаван при експериментални плъхове, при хората.
1950. Лондон. Националният институт по здравеопазване разпространи работата на Стенли и разтревожи обществеността за „прекомерните количества йод в хлебните изделия“.

1969. Питман разработи истерията за „прекомерния йод“ в пекарните за хляб.

• края на 70-те години американските хлебари заместват йодата с бром за добавките на тестото. Бромът е известен като струмогенно (токсично) средство и зомбиращ агент.

1980. година. СЗО приема RDA (Препоръчителна Диетична Доза- ПДД)- 150 микрограма ежедневно. Установява се ниво на токсична безопасност 1 милиграм.

1980 – 2000 Ураганното разпространение на затлъстяване, диабет, артериална хипертония, рак на гърдата и щитовидната жлеза в САЩ е придобило характер на епидемия.

За разлика от тях, в Япония обхватът на тези и много други болести са най-ниските сред индустриализираните страни. Японците са най-тютюнопушещия и един от най-пиещите (според статистиката) народи, и това не се вписва в тяхното здраве и дълголетие.

Първо, проверихме приема на йод от японците. Морските водорасли са основният източник на йод за тях. Повече от 95% от консумирания йод идва от водорасли, които включват кафяви морски водорасли; червени морски водорасли (нори); и зелени водорасли (хлорела), които се отглеждат изкуствено в морски заводи. Според японската здравна статистика от 2001 г. японците консумират средно 14,6 грама водорасли на ден. Това количество съдържа 43,8 милиграма елементарен йод. Японците употребяват йод в милиграми, а не в микрограми, което превишава препоръчителните дози на СЗО около 300 пъти !!!

Възниква въпросът, къде е истината?

• търсене на тази истина, преди около 7 години (1994год.) започнахме Проекта „Йод“, който трябваше да определи оптималните нива на йоден прием за обезпечаване на нормално психическо и физическо здраве. Проектът включва повече от 4000 пациенти с различни клинични патологии, които приемат йод в дневни дози от 12,5 до 50 милиграма, а при диабет – до 100 милиграма. Тези проучвания са установили, че йодът всъщност елиминира фиброзна болест, диабетиците изискват по-малко инсулин, възстановява функцията на щитовидната жлеза, укрепва имунната система.

Специални тестове определят оптималното количество на пълно насищане на тялото от около 1500 милиграма, което надвишава приетата оценка със 70 пъти. Без никакви признаци на отравяне с йод. Когато се достигне това количество, неусвоеният йод се извежда чрез урината, което доказва наличие в тялото на естествен механизъм за усвояване на този елемент. Елементният йод е единственият елемент необходим за синтезата на жизненоважните хормони. Тези йод-съдържащи хормони участват в ембриогенезата, диференциацията на клетъчните процеси, метаболизма. В допълнение към щитовидната жлеза, всички органи и тъкани имат помпи за захранване с йод. Особено се нуждаят от йод-черен дроб, далак, млечни жлези, надбъбречни жлези, стомах, сърце, мозъчна обвивка (мембрана), артериална кръв и костна тъкан. По време на терапията всички пациенти съобщават за прилив на жизненост, нормализиране на съня и червата, подобряване на цвета на лицето и повишаване на умствената активност. Стойността на йодната наситеност не е толкова в лечението на някое заболяване, а консумацията на това хранително вещество, за да се постигне оптимално психическо и физическо здраве.

Основни резултати от изследванията:

1. Хранителният йод е важен съществен елемент за всяка клетка, изискваща периферни концентрации на нерадиоактивен йод от 10 -6 М до 10 -5 М.
2. Тези концентрации могат да бъдат постигнати с дневен прием на йод от 12, 5 до 50 mg за 3 до 6 месеца.
3. Гуша и кретенизъм (слабо логическо мислене) са доказателство за изключително сериозен йоден дефицит.
4. Щитовидната жлеза има защитен механизъм, който ограничава възприемането на периферния йод, което изключва развитието на хипер-тиреоидизъм.
5. Когато се достигне общата периферна концентрация, йодът подобрява защитата на ДНК срещу радиация и канцерогенни вещества. Йодът притежава свойството на програмирано унищожаване на раковите клетки (апоптоза).
6. Йодът отстранява от тялото тежките метали, алуминий, кадмий, олово, живак и радионуклиди.
7. Йодът увеличава отделянето на флуориди, бромиди и хлориди в урината – стромогенни (токсични) халогенидни съединения.
8. Никой вирус, бактерия или паразит не може да противостои на йод.
9. Йодът елиминира фиброзната болест на гърдата и предотвратява рака.
10. Йодът понижава съдържанието на захар при пациенти с диабет.
11. Почти 90% от световното население е в състояние на критичен йоден дефицит.

• Калифорнийския университет професор Занг използва нерадиоактивен елементен йод, за да атакува различни ракови клетки. Йодът причинява апоптоза (програмирано унищожаване на дуктални ракови клетки или клетки, заразени с вирус) в повече от 95% от случаите.

Може би това качество на йода е най-важното към момента. Нобеловият лауреат Алберт Сент-Дьорди, който пръв е изолирал/открил витамин С, казва: „Ако не знаете къде, какво и защо, предпишете йод.“ Самият той ежедневно консумира „любимия си йод“ в размер на 770 мг и се радва на отлично здраве като е живял 93 години. През 1982 г. Университетът на Ню Мексико публикува резултатите от своето изследване (THE MECHANISMS of POLIOVIRUS INACTIVATION BY CHLORINE DIOXDE and IODINE), което показва данни за 100% инактивиране от йода (елиминиране) на поли-вируси на ниво РНК. Днес в света няма нито едно лекарство, което да действа на това ниво. Днес можем с пълна сигурност да заявим, че йодът е най-подцененият и най-ефективен и безопасен универсален хранителен препарат, който ще ни позволи да преодолеем здравната криза. Също така е ясно, че препоръките и стандартите на СЗО, ограничаващи употребата на йод в медицинската практика, са дълбоко заблуждение или отлично планиран заговор. Ако искат да видят нашия свят пълен с болни и зомбирани хора, които оцеляват с антибиотици и токсични лекарства, то ние трябва да противостоим на това!

С уважение, професор Гай Абрахам.

1. Американският професор Г. Абрахам е ендокринолог, акушер-гинеколог, лауреат на Канадската асоциация на клиничните химици, почетен член на белгийския университет в Лиеж, лауреат на Фармацевтичния комитет на Швеция.